Letras
Сънят, моят приятел, който никога не идва,
най-добрият ми приятел, който никога не виждам,
някого, с когото споделих живот на половина,
сега прекарвам тази половина да проклинам.
Теб, затова че съм зависимa от теб,
проклинам теб, затова че, виж ме, мисля пак за теб
проклинам теб, затова че пак не мога да заспя,
повярвай ми, опитвала съм хиляди неща.
Ако трябва да съм честна, мислех да те заменя,
да се откъсна, с жалката потребност да се разделя,
но единственото жалко нещо се оказах аз,
защото жалък си щом се залъгваш и си вярваш сам.
Хей... Всъщност чух, че имаш брат,
но приятел ли си с него място нямаш в този свят,
бил обсебващ, винаги непредвидим,
а случило ли се, така че с него се сближим,
той не пускал, не предлагал път назад,
не прощавал грешки, затова ме достраша
и реших да си остана пак безсънна през нощта,
безсънна, но свободна...
И да те чакам (4)
Откакто спря да идваш, разполагам с много време,
седя и си те чакам, разни мисли ме обземат.
Може би си си намерил най-накрая половинка
и с мене да се срещаш не си заслужава рискът.
Тя не ме харесва, но това е много ясно,
то аз не се харесвам, камо ли пък тя внезапно,
но от теб... от теб очаквах друго,
не очаквах, че ще ме зарежеш в мрака толкоз грубо,
все пак, няма да те взема, няма да те задържа,
не искам да те имам, няма да те променя,
Искам просто да говорим, да ти чуя пак гласа,
да чуя своя как на теб разказва просто ей така...
Помниш ли, как обсъждахме деня
и заедно с нощта, като в цех за сънища,
разбърквахме истории, разменяхме слова,
получавайки се някакви супер смахнати неща,
които ще забравим, щом с теб се разделим,
но сянката от спомена им, ще стои,
зарита, дълбоко в подсъзнанието ми,
за да ми дава сили...
И да те чакам (4)
И аз те чакам, хей (2)
И аз те чакам, чакам, чакам, чакам
И аз те чакам, хей
Чакам те
Аз те чакам... чакам... чакам те.